Как да успеем в чужбина? Историята на нашата курсистка Златимира Митева

 

Преди да започна да разказвам за себе си, бих искалa да изкажа огромната си благодарност към майка ми, която ми показа посоката и имаше огромното търпение с мен, и, разбира се, към основателите на курса
„Асистент на лекаря по дентална медицина“, а именно д-р Давидова, д-р Стоев и д-р Бързашки, без които всичко това нямаше да се случи.

Казвам се Златимира Митева. Бях една от първите, които взеха участие в първия по рода си за България курс „Асистент на лекаря по дентална медицина“. Въпреки че преди това имах познания за това какво се изисква от асистента, този курс ми помогна да навляза напълно в материята. Помогна ми да разбера какво точно се очаква от мен като лице на една дентална практика. Както д-р Стоев обича да казва и което е самата истина: „Втори шанс за първо впечатление няма“.

Моята майка е стоматолог в България, но реших да изпробвам късмета си в чужбнина. Имам познания по немски език и прецених, че Германия е страната за мен. Имам и прекрасен син, на който сметнах за редно да покажа, че с установен ред и правила се живее по-лесно и по-добре. И така моето дълго пътуване започна.

Подготвих всички необходими документи. Преведох и ги легализирах и заминах при приятели близо до Берлин. Бях си направила и мотивационно писмо и имах репоръки. Подадох документи и мотивационни писма на много места. Няколко кабинета ме поканиха на пробен ден, за да видят как се справям. Единият кабинет беше за лицево-челюстна хирургия, а другите бяха за обща стоматология. Прецених, че лицево-челюстната хирургия е все още голяма хапка за мен и се насочих към кабинет по обща стоматология.

Трябваше да науча толкова много неща. Терминология, начин на работа, подход към пациента, комуникация – всичко това, на което ме е научил курса „Асистент на лекаря по дентална медицина“. Но не беше лесно. Тук,
в Германия, във всички кабинети се работи по метода на 4-те ръце. Асистентът знае след всяко нещо какво следва в лечението. Например за кариес или пулпит, или кореново лечение предварително всичко е подготвено на помощната маса. Нямам много опит в България като асистент, но в Германия стоматологът не си взима нищо сам или не казва кое след кое да му се подава. Всичко се прави и се подава от асистента. Зъболекарят не прави нито едно излишно движение. Разбира се, всичко това не се учи за ден или два. Точно тук е мястото да изкажа благодарност към основателите на курса „Асистент на лекаря по дентална медицина“. Нужна е практика и желание и най-вече търпение от двете страни – и от стоматолога, и от асистента.

Записах се и на курс за рентгенови снимки, защото тук в Германия всички и са длъжни да могат да правят и секторни и панорамни снимки. Асистентите работят и със зъботехническите лаборатории и са наясно с всеки срок, който е необходим за направата на мост или отделна корона, или само поправка на протеза. Това са неща, които не се учат за ден или два, или за 6 месеца.
В чужбина нещата с чужденците са труднички, но човек не трябва да се отказва. Трябва да отстоява желанията си и най-важно – да има търпение!

Работих година и половина в кабинет по обща стоматология, когато прецених, че искам нещо повече. Тук асистентите са и дентални хигиенисти, защото в Германия стоматологът не се занимава с почистването на зъбен камък или с взимане на отпечатъци на двете челюсти, или пък с лепене на временни коронки, или мостове… Всичко това се прави от асистента. Аз нямах тези познания. Беше трудно, но не и невъзможно. Хората са казали: „Има ли желание, има и начин“. След година и половина работа и учене в кабинета по обща стоматология, който ми даде много, кандидатствах за работа в друга практика, която се занимава предимно с детска стоматология и дентална хигиена. Нямах познания нито в едното, нито в другото, но имах огромното желание да се науча. Колегите в този кабинет прецениха, че могат да ми се доверят и ми помогнаха да навляза в новата за мен материя, а именно – работата с деца и денталната хигиена. Работата с деца няма нищо общо с работата с възрастни. При децата се изисква изключително много внимание и търпение, тъй като те са все още малки и не трябва да се страхуват от стоматолога. Подходът към тях е: много търпение, любов и много обяснения.

Всяка работа в Германия е по договор, в който първите 6 месеца са пробен период. Успееш ли да прескочиш 6-те месеца оставаш на постоянна работа с постоянни доходи, а това е най-важното. Имаш ли такава работа и постоянни доходи, можеш да си намериш и квартира. Тук едното без другото не може.

И така, в момента работя в престижна детска стоматологична клиника от май 2015-а. Моят 6-месечен пробен период изтече и в момента съм на постоянен договор. В Германия е важно работодателите да виждат, че имаш желанието да се впишеш, да учиш и най-важното – когато имаш свободно време, а то е малко, винаги да го запълваш с полезна за съответния профил работа. Защото тогава хората разбират, че наистина желанието е не само на думи, но и на дела.

Пожелавам успех на всички, които имат желание да изпробват късмета си в чужбина, но е важно едно да се знае, а то е, че никъде не е лесно. Дали в България или чужбина, човек винаги трябва да знае какво иска и как да го постига и никога да не се предава.